Когато византийският император обяснил на Константин Кирил Философ каква е мисията му във Великоморавия, философът отговорил че с радост ще отиде там, ако моравците имат букви в своя език. На това императорът отговорил: “Дядо ми и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го открили, та как аз мога това да открия?” И тогава Кирил справедливо отговорил: “Че върху вода кой може да напише беседа, без да бъде наречен еретик?“

(Пространно житие на Св. Кирил от Св. Методий. В: Христоматия по история на България, Т., I, 1978, с. 279)

“Всичко тече, всичко се променя” са казали древните гърци. Древните индийци са го казали малко по-различно. Техният мъдрец Сидхарта или Буда, както е известен по света, твърди, че човек не може да влезе в една и съща река два пъти. Нашият дякон Левски го е казал съвсем точно: “Времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме.”

Светът, в който живеем, се променя постоянно. Променяме се и ние - хората. Променя ме се и заедно с това си оставаме същите.

Какво е това, което носим в себе си и което ни свързва в една нация, независимо от историческите превратности. Прави ни различни от другите европейски нации и заедно с това ни сродява с тях, за да ни разграничи на свой ред от останалите по света.

Днес, когато страните от Централна и Западна Европа разтварят своите граници в Европейския съюз, повече от всякога е необходимо да се формулира националната идентичност: ценностите и интересите на българската нация.

“Интеграцията на България в европейските и евроатлантическите структури не снема, а напротив, повече от всякога прави необходимо отстояването на националната ни идентичност. България се интегрира в Европа не за да се откаже от себе си, а защото вижда там място за реализиране на своята национална кауза.”

(Изявление на Ив. Костов, в. Труд, 24 март 1999 г.)

Националната доктрина определя ценности и интереси за развитие на българската нация на базата на историческия опит и при отчитане на съвременните политически, социални и икономически реалности у нас, в Европа и света.

Национални ценности

Определение:

Националните ценности са исторически формирани и традиционно обосновани. Такива ценности притежава всеки народ. Те представляват неговата характеристика и отлика от други народи по света.

Тези ценности са нашето наследство, което идва към нас от дълбините на историческото ни минало. Осъзнати или не, те са в основата на нашата културна идентичност. Наш дълг е да ги предадем на хората след нас.

Същност:

Защо обявявам за национална ценност “всички българи, независимо от мястото им на пребиваване”? Защото България живее, докато ни има нас - всички ние, които смятаме себе си за български граждани, както и онези, които живеят зад граница и са граждани на други държави, но малко или повече смятат себе си за българи, чувстват се свързани със старата си Родина. И обратно - България съществува докато на света има хора, които независимо от мястото си на пребиваване свързват своя произход с България, смятат я за своя родина. Един пример: По време на османското владичество почти всички чужди пътешественици, посланици и дипломати, преминали през нашите земи към Цариград, изрично споменават, че територията през която се движат се нарича България, а хората в нея българи. Те много добре знаят факта, че няколко стотин години преди тях България е заличена от политическата карта на Европа. Оказва се, че дори за тях България съществува реално не само като име, но и като конкретен жив образ, съставен от природни дадености и хора, които се отличават от съседните народи.

Историческите извори недвусмислено сочат, че десетките поколения преди нас, населявали тази част от Европа, са наричали себе си българи, независимо от превратностите на своята историческа съдба. Така ги наричат не само съседите, но и чужденци от далечни краища на Европа. Техните исторически свидетелства представят в очите на съвременниците им конкретен образ за живота на хора, определени като българи в обширно пространство от Балканския полуостров, известно им като България. Ето защо смятам, че “името и образът на България” също са национална ценност.

България е не само име и образ, но и географски определено място на нашата планета. Това винаги е било ясно очертана територия. Нейните граници се променят многократно в зависимост от множество политически фактори в конкретната историческа епоха. Ако се върнем към свидетелствата на чужденците от времето на османското владичество, то според тях България започва от Ниш и свършва при Одрин. В наши дни, разбира се, реалностите са други. България обхваща международно призната територия, чиито граници са определени по силата на специални споразумения с нашите съседи. Днес така определените земи се обитават от всички български граждани, независимо от етническия им произход, вероизповедание и политически пристрастия. България е не само нашето родно място, тя е нашият дом. А кой човек не обича и цени своя дом? За това определям като национална ценност това, което нашите предци са опазили и завещали - “земята и природното ни богатство”.

Поколения преди нас са обитавали българските земи. Живели са в мир или са воювали със своите съседи. Строили са, ваяли са камък и глина, държали са четка и перо и са вървели след ралото. Взирали са се в бъдещето и са разказвали за своето минало. Отглеждали са децата си, възпитавали са ги в общи правила на поведение. Съвместният живот ни е научил какво е грях и какво е грехота. И ако грехът е бил определян от вярата, то всички днес сме единодушни какво е грехота. Културните традиции, наследени от нашето минало, са в основата на нашата идентичност. Те не само ни отличават от другите народи в Европа, но и носят мъдростта и поуката от историческия ни опит. Нещо повече, ако се вгледаме внимателно в тях, може би ще успеем да прозрем решенията на днешните си проблеми. Нима хлябът, който ядем не е един, а водата, която пием не идва от едно и също място? Да не би слънцето да огрява различно различните български граждани? И това се повтаря от поколение в поколение. Всичко това ме кара да посоча “нашата материална и духовна култура” за национална ценност.

Национални интереси

Определение:

“От отстояването и реализацията на ценностите във времето произтичат националните интереси.”

(Изявление на Ив. Костов, в. Труд, 24 март 1999 г.)

Иначе казано: Ако в основата на националната доктрина са националните ценности, то тяхното възпроизводство във времето зависи от правилно формулираните националните интереси.

Още в зората на Българското възраждане отец Паисий се обръща към своите сънародници с призива: “българино, знай своя род и език”. Днес думите на скромния хилендарски монах звучат не по-малко актуално.

Смятам, че национални интереси са принципните становища за това как да съхраним и предадем на онези, които идват след нас, националния ни облик, мъдростта на предците, силата без която не биха могли да оцелеят във водовъртежа на историята. Без свои ценности те ще бъдат като “дърво без корен”, като “хора без род”.

Същност:

Стремежът за по-добър живот съпътства човека в неговия път през времето. Историческата практика на европейската цивилизация недвусмислено доказва, че качеството на живот е отколешен стремеж на всички европейски народи. Преди столетия именно стремежът към по-добро качество на живот кара нашите предци да се заселят на Балканите. Създадената от тях средновековна държава им осигурява нужното качество на живот съобразно възможностите на епохата. По-късно същият стремеж е в основата на всички идейни течения от Българското възраждане.

В наши дни българските граждани осъзнават своето право на лична стопанска инициатива и индивидуален напредък. Постигането на по-добро качество на живот днес зависи от самите нас. Както смятаме, че всеки човек има право на лично щастие, така всеки трябва да има и правото на стремеж към по-добро качество на живот. Ето защо смятам за национален интерес качеството на живот и личното щастие на всеки от нас. Защото всички българи, независимо от мястото им на пребиваване, са национална ценност.

Отколешната културна традиция на език, книги, исторически разкази, легенди и предания, споменът за възходи и неуспехи пораждат съзнание за принадлежност към българската държава. То се изпълва от нашите споделени представи за българска материална и духовна култура. За нашата земя и природни богатства. Личната съпричастност към проблемите на нашата родина лежи в основата на единното българско съзнание. Неговото запазване и ориентиране към бъдещето е наш национален интерес. Само така ще покажем, че сме отговорни пред живелите преди нас, създали името и образа на България.

Практическото осъществяване на посочените национални интереси е възможно само в условията на общество от граждански тип. Общество, в което общественият ред се определя от правата на всеки отделен гражданин, а те от своя страна са гарантирани от закона. Общество, в което както казваме, че “никой не е по-голям от хляба”, така трябва да приемем, че никой не стои по-високо от закона. Днес до голяма степен силата на нашата нация зависи от силното гражданско общество и затова го определям като национален интерес.

Опитах да напиша какво ни прави българи, пишейки върху вода, подобно на Св. Методий. В такива случаи българските средновековни книжовници казват: Ръката е тленна и изсъхва, но написаното остава. Затова братя, като четете тези редове, поправяйте, а не кълнете.

© 2023  В. Кацунов